четвъртък, 23 ноември 2017 г.

Остава там


Любовта във мене ври
за нея са моите мечти
искам тя да го реши
дали ще ме ощастливи
там дълбоко в сърцето
кипи на любовта гърнето
затискам го с огромна мъка
ще угася най-сетна пламъка
когато тя поиска с думи две
ще отворя врящото гърне
сега го слгам в здрави скоби
затиснал съм го из основи
ако тя не иска то забравям
там някъде го оставям
не мога на друга ще го дам
нея точно искам знам
за друга ако тя ме отблъсне
гърнето пред другата ще лъсне
само ако иска моя плам така
както никоя на таз земя...

вторник, 21 ноември 2017 г.

Глас


Гласът ти нежен в телефона чух
към останалия свят останах глух
по телефон или на живо
сърцето тупка силно, диво
това е някаква магия
тайната не мога да открия
оставаш ти така желана
на света за мене друга няма
говори ми всеки ден
как искам да си ти до мен
как искам твоя аромат у нас
и да чувам този нежен глас
дом да си направим аз и ти
напук на хорските сплетни
говори ми, почети ми книга
на сърцето ми това му стига
отдавна от теб е то пленено
говоря тук директно откровено
говори ми слушам те в захлас
разкажи ми своите мечти
в тях дали сме аз и ти...

неделя, 8 октомври 2017 г.

Малко лирично отклонение за Нея!

В мен се борят ум и страс Дали да я награбя аз....
Живота бих си дал за нея Но тя не иска и не ще споделя...
Нейните очи са все пред мен, И мисля си за нея ден след ден Нощите за нея аз бенувам Нейния лик сънувам...
Цигарата догаря във ноща Допивам чашата със вино Обгърнат в стаята от самота Блянувам същество любимо
Виното няма как да спре Трепета на моето сърце И в нощите безсънни в дим Цигарата и аз ще си горим....
Забрави я, казват всички Има хиляди жени Независимо от приказките хорски до сърцето ми седи...
Видях аз от вчера нейна снимка бе с прическа нова сияеше като месечинка тя е моята отрова!!!
Любовта си аз и дадох На нея се предадох...
Вече няма да я притеснявам
Все повече ще се отдалечавам
На нищо веч не се надявам
Любовта си на нея оставям!

неделя, 1 октомври 2017 г.

От вчера и днес..

Тази седмица имам две късички видеа за карането ми насам натам... Първото е от събота на прохода петрохан:

А другото е от неделя днес на път за Дупница да разгледам за кола и да обиколя Витоша по пътя... има доста дупки!:
До скоро... Дневник!

сряда, 13 септември 2017 г.

Тя

Тя е ефирно създание, Тя не е манекенка и няма онези физически данни които имат манекенките, но тя е всичко за което съм си мечтал...
Очите и кафяви са толкова дълбоки, че със зор се измъквам от тях. От зениците и до периферията на ириса се простират кафяви пухени вълнички които се разбиват в края на ириса в светли песъчинки примесени със зеленикави мъниста...
Ах тази усмивка, тънка и нежна с тези малки трапчинки от двете страни как искам да я виждам всеки ден... зарежда ме като с някакво безжично зарядно и ставам по енергичен и жив..
Нежното и гласче... и мрън, мрън което направо разбърква мислите ми и свива стомаха ми... като се удавя в очите и пропускам някоя дума и после съм виновен, много виновен!!!А как ми се иска да вкуся устните и в този момент!!!
Уханието и в редките моменти когато ме е прегръщала и усетя уханието и ми се иска да не я пусна повече.... искам я само за себе си.... завинаги... С цялата тази ТЯ....
 О велики, защо ме наказваш с тази несподелена любов!!! Защо!!!