Здравей, Дневник!
То си по-скоро седмичник, ама да не издребняваме. Последния месец на годината се изтъркулва постепенно! Не успях да направя нещо положително с живота си през измналата година.
Не постигнах дори нещо малко, не направих една качествена снимка която да си заслужава. Не срешнах човека с който ще живея и ще бъде с мен до края. Дори не направих нещо смислено и не постигнах много в работата си.
Оп да спра защото много не-та се събраха... леле колко съм НЕ станал. Колко съм се предал на ежедневието. Къде изчезна желанието за живот, за срещи с нови хора, за по добър живот??? Загубих го някъде през тези седем години на предишната си работа. Може пък някъде в момента в който слезнах от зад волана на буса и спрях да пътувам из страната. Може да е след като излязах от сервиза и вместо да правя коли почнах да ги карам!
От всичко останаха виденията. Имам ги от малък, виждам ги както на сън така и не, но и не всеки ден. Виждам ситуации като че съм отстрани и след някакво време те се случват точно както съм ги видял! Истината е че тези неща не мога да ги променя защото не знам кога точно ще се случат. Не знам кога! Дори да ги напиша тук няма да знам кога ще се случат или не! Интересно е, че аз съм на крачка зад себе си, това значи че ще съм там като се случат.
Интересно ми е какво ще правя в Австралия при червени скали с камофлажни дрехи и с двуцевна пушка на гърба яздещ кон!!! Интересно ми е и защо някакви хора, араби предполагам, ще ми носят някакви книги и няма да искат да ме гледат в очите! Интересно ми е защо ще говоря на руски с някакви хора за някаква технология и на малко странен английски с други, за какво по дяволите ми е всичката тази охрана със странно облекло и оръжие която ще се върти около ми... Най-интересно е че разликата от сега и тогава ще е само бялата ми коса и приятелка която ще ме усокоява и от какво не помня разговорите... Дали това съм аз или някой от бъдещето. Какво предстои и защо ми се е набило в главата, че трябва да постороя подземна къща с независим водоисточник, отопление и енергиина система. Това е най-честия сън, това строителство на подземието с два етажа и 7 стаи на всеки етаж на 5 метра под земята покрито с алуминиеви плочи и херметизирано... Защо ще го строя, защо карам онзи мотор и най-вече от къде са всичките пари за тези неща! Та аз едвам си покривам всички разходи за месеца сега!
Ето написах си част от съня бяло на черно или обратното.... един от многото понякога дневни... А кога ще стане не знам, побелявам бавно, приятелка нямам, пари също. Но пък и спря да ми пука!
Ей до скоро, Дневник!!!!
То си по-скоро седмичник, ама да не издребняваме. Последния месец на годината се изтъркулва постепенно! Не успях да направя нещо положително с живота си през измналата година.
Не постигнах дори нещо малко, не направих една качествена снимка която да си заслужава. Не срешнах човека с който ще живея и ще бъде с мен до края. Дори не направих нещо смислено и не постигнах много в работата си.
Оп да спра защото много не-та се събраха... леле колко съм НЕ станал. Колко съм се предал на ежедневието. Къде изчезна желанието за живот, за срещи с нови хора, за по добър живот??? Загубих го някъде през тези седем години на предишната си работа. Може пък някъде в момента в който слезнах от зад волана на буса и спрях да пътувам из страната. Може да е след като излязах от сервиза и вместо да правя коли почнах да ги карам!
От всичко останаха виденията. Имам ги от малък, виждам ги както на сън така и не, но и не всеки ден. Виждам ситуации като че съм отстрани и след някакво време те се случват точно както съм ги видял! Истината е че тези неща не мога да ги променя защото не знам кога точно ще се случат. Не знам кога! Дори да ги напиша тук няма да знам кога ще се случат или не! Интересно е, че аз съм на крачка зад себе си, това значи че ще съм там като се случат.
Интересно ми е какво ще правя в Австралия при червени скали с камофлажни дрехи и с двуцевна пушка на гърба яздещ кон!!! Интересно ми е и защо някакви хора, араби предполагам, ще ми носят някакви книги и няма да искат да ме гледат в очите! Интересно ми е защо ще говоря на руски с някакви хора за някаква технология и на малко странен английски с други, за какво по дяволите ми е всичката тази охрана със странно облекло и оръжие която ще се върти около ми... Най-интересно е че разликата от сега и тогава ще е само бялата ми коса и приятелка която ще ме усокоява и от какво не помня разговорите... Дали това съм аз или някой от бъдещето. Какво предстои и защо ми се е набило в главата, че трябва да постороя подземна къща с независим водоисточник, отопление и енергиина система. Това е най-честия сън, това строителство на подземието с два етажа и 7 стаи на всеки етаж на 5 метра под земята покрито с алуминиеви плочи и херметизирано... Защо ще го строя, защо карам онзи мотор и най-вече от къде са всичките пари за тези неща! Та аз едвам си покривам всички разходи за месеца сега!
Ето написах си част от съня бяло на черно или обратното.... един от многото понякога дневни... А кога ще стане не знам, побелявам бавно, приятелка нямам, пари също. Но пък и спря да ми пука!
Ей до скоро, Дневник!!!!
Коментари
Публикуване на коментар