понеделник, 15 май 2017 г.

15.05.2017

Здравей, Дневник!
Работа работа и пак работа....
Все повече се убеждавам, че изпълнението на една цел на 100% е трудна работа, но да го правиш над 100% и то много месеци подред е нещо което изтощава както физически така и психически!
Машина за пари ще речете колкото повече толкова повече печалба. Е вярно е изкарвам си заплатата, но на каква цена освен над 100% работа.... значи ли това че ми е уплатнено времето 100% - ДА! а за 108-115% който вече се искат времето от къде идва - обедна почивка, по-ранно идване по-късно тръгване.... оп нещо май времето стана повече от работното... Пука ли ми- ДА! На друг пука ли му... НЕ! Решението какво е - ще правим до 100%!
Който може повече моля - взима твърдата заплатка и почва да товари 110% = 9 часа работен ден, без обедна, събота пак на работа.  Готово шефа доволен 115-120%! 
Така това с недоволството сега на темата за здравето ми: 39 години "здрав" "прав" с две комоцио, разбити стави китки и колена, извадено рамо (отдавна стара травма). Да ама комоцио не е хубаво нещо и се отразява все повече. Освен че има моменти в който ми изключва центъра на паметта за имена на хора има и моменти в който не мога да се изразявам правилно оплита ми се езика и блблблбабла и моменти  в който ми се нарушава зрението все едно се прекъсва сигнала онзи момент на вълните на телевизора. Много лошо!!! Ретината на очите ми се е изсветлила от почти тъмно кафява сега са много по-светла, а от външната страна и периферията и е синьозелена към 1- 1.5 мм по цялата периферия. След последното комоцио също имам и нарушаване на стъклените тела в очите и от време на време виждам едни плаващи снежинки или нещо като власинки като пред очите ми и то когато съм уморен се случва по-често. Странното е че нарушенията не са на дефектното ми котешко око заради което имам изострена светочуствителност понеже не може да се затвори зеницата както трябва и е бавно реагираща..
 Бре сега като чета съм баси развалината!!!!
Ай до скоро дневник!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар