сряда, 13 септември 2017 г.

Тя

Тя е ефирно създание, Тя не е манекенка и няма онези физически данни които имат манекенките, но тя е всичко за което съм си мечтал...
Очите и кафяви са толкова дълбоки, че със зор се измъквам от тях. От зениците и до периферията на ириса се простират кафяви пухени вълнички които се разбиват в края на ириса в светли песъчинки примесени със зеленикави мъниста...
Ах тази усмивка, тънка и нежна с тези малки трапчинки от двете страни как искам да я виждам всеки ден... зарежда ме като с някакво безжично зарядно и ставам по енергичен и жив..
Нежното и гласче... и мрън, мрън което направо разбърква мислите ми и свива стомаха ми... като се удавя в очите и пропускам някоя дума и после съм виновен, много виновен!!!А как ми се иска да вкуся устните и в този момент!!!
Уханието и в редките моменти когато ме е прегръщала и усетя уханието и ми се иска да не я пусна повече.... искам я само за себе си.... завинаги... С цялата тази ТЯ....
 О велики, защо ме наказваш с тази несподелена любов!!! Защо!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар