неделя, 8 октомври 2017 г.

Малко лирично отклонение за Нея!


В мен се борят ум и страс
Дали да я награбя аз....


Живота бих си дал за нея
Но тя не иска и не ще споделя...


Нейните очи са все пред мен,
И мисля си за нея ден след ден
Нощите за нея аз бенувам
Нейния лик сънувам...


Цигарата догаря във ноща
Допивам чашата със вино
Обгърнат в стаята от самота
Блянувам същество любимо


Виното няма как да спре
Трепета на моето сърце
И в нощите безсънни в дим
Цигарата и аз ще си горим....


Забрави я, казват всички
Има хиляди жени
Независимо от приказките хорски
до сърцето ми седи...


Видях аз от вчера нейна снимка
бе с прическа нова
тя е моята отрова!!!
сияеше като месечинка


Любовта си аз и дадох
На нея се предадох...

Вече няма да я притеснявам
Все повече ще се отдалечавам
На нищо веч не се надявам
Любовта си на нея оставям!


Няма коментари:

Публикуване на коментар