неделя, 8 октомври 2017 г.

Малко лирично отклонение за Нея!

В мен се борят ум и страс Дали да я награбя аз....
Живота бих си дал за нея Но тя не иска и не ще споделя...
Нейните очи са все пред мен, И мисля си за нея ден след ден Нощите за нея аз бенувам Нейния лик сънувам...
Цигарата догаря във ноща Допивам чашата със вино Обгърнат в стаята от самота Блянувам същество любимо
Виното няма как да спре Трепета на моето сърце И в нощите безсънни в дим Цигарата и аз ще си горим....
Забрави я, казват всички Има хиляди жени Независимо от приказките хорски до сърцето ми седи...
Видях аз от вчера нейна снимка бе с прическа нова сияеше като месечинка тя е моята отрова!!!
Любовта си аз и дадох На нея се предадох...

Няма коментари:

Публикуване на коментар