За Нея Беше Любовта

За тази която!!!!




Истерия

В морето на чувствата
на лодка опънах платната
Сам си отплавах
Бурята сам си направих
Сега съжалявам
Но отговор нямам
защо причиних си това
как все страдам от любовта
гледам си чашата празната
дъното гледа от друга страна
вече напразно е да търся аз правдата
бавно убивам аз своята душа

.......


Объркан

Животът ми една измама
Че срещнах любовта голяма
Аз виждам я всеки ден
Но не гори тя за мен
За чуствата ми знае
Но дали за тях хае
Със мен все е мила
Нож в сърцето ми забива
Мислите ми все разбърква
И живота ми подреден обърка


............

Тъма


В есенно небе
с облаци и дъждове
рее се моето сърце и не знае
на къде живота ще го поведе
безжизнено и жълто е полето
облаците тъмни са в небето
радост нямам аз в сърцето
a още тъмна е водата
бурна мътна е реката
и студено е в душата
Птици няма в небето
стича се дъжда в лицето
студени капки и сълзи
капят в едно от моите очи
няма я при мене любовта
за някой отживелица е тя
и дали ще дойде тя при мен
в пролетен и топъл ден
Виждам само аз тъма
тъне в нея моята душа.
..........

Не е страшна

Видях я и не няма в мен уплаха
протегнах аз ръце към нея
смърта е толкова красива
понякога я искам и копнея

когато никой не те обича
когато сам си в самота
на нея някой те обрича
и без да търсиш любовта

и болката с нея си отива
физическото няма го и то
кръвта по вените застива
и веч не си човешко същество

не се страхувам аз видях я
тя беше нежна и красива
веднага аз познах я
защото и тя от мене си отива

не съм достоен и за нея
в живота ме отави аз да тлея
но някой ден в друго време
ще дойде да ме вземе

...............

Редено

Сбогом сърце ти нарани се отново
пак зарад теб ме боли
няма да искам да биеш наново
просто да съм жив но дали

Сбогом любов ти пак си грешна
само болка с теб ме посрещна
от как съм на тая земя
все на грешната давам любовта

веч няма да давам чувства и да взема
прост и самотен май най е добре
в нощите мисля по тази дилема
и защо със жените съм толкова зле

трябва ли пиян все да бъда
по барове все пари да троша
и съкрушен от любов до полуда
живота си да разруша

чашата отново е пълна
цигара догаря в ръка
отпратих душата си празна
не чувствам вина за това

............

Тя


Единствена не толкова красива
Но покрай нея душата ми се свива
Гласът и объркава ми главата
В очите и изгубвам се като в гората
Но не е моя не е с мен

Във неиния образ аз съм в плен
Съсипан всеки ден копнея
В живота си да бъда с нея
Но няма да е с мен сега

Ни нявга ще е с мене любовта
На някой друг ще бъде вярна
Моята любов остава тайна...

...........


Отново


Искам с мен да си те взема
Без нищо аз ще те приема
Гола без обещания и пари
Само любовта най вече ти
Желая искренно да си до мене
И в хубаво и лошо време
Дойдеш ли с мене обещавам
Никога няма да те изостявям
До теб ще бъда и в ада
Любовта ти искам, не пощада
В очите ти да давя се до края
Да съм с теб за мен е това е рая...


.........


Грешката

Отново съм пиян прегърнал самотата
И чуствата напират от душата
За нея разбъркани са мислите в главата
Добре че сам изтрих и номерата
Сърцето грешката ми не прощава
От нея аз не чакам веч награда
В живота си аз искам една да е жената
Не искам аз красива или пък богата
Любовта и искам споделена
С шепи от нея аз да взема...


............



Оставам в плен

Не гледам вече в нейнита очи
В тях любовта ми пак гори
До мен като е, сърцето ми трепти
мислите ми бъркат се, с мечти
Все още я желая, дори да знам
че няма да получа от нея плам
не знам дали ще издържа
мъчението си от страстта
живея веч в лъжа голяма
за да не я загубя и да няма
без нея смисъла го губя
 но друга немога аз сега да залюбя

..............


Работно

Не съм я виждал през деня
но дочух и от някъде гласа
бързо нещо в мен зартептя
още жива ли е моята душа

Цял ден по задачи скитам
с колеги работи разплитам
а със сърцето си за нея питам
и в мислите си с нея аз отлитам

много лоша отрова е това
като се забъркаш с любовта
не те оставя тя на мира
всяка мисъл към нея рикошира

Времето неусетно си лети
в мислите ми щом си ти
работата неусетно пак върви
щом присъства в моите мечти
............

Нежност

Сутрин нежно да ме гушка
Да не иска да ме пуска
Вечер да е като самодива
В прегрътките ми да се свива
Бързо лесно ще заспива
И във мен ще се увива
Да ми търси топлината
Кат изстиват и крачката
За ръчичките и нежни
Моите длани са копнежни

...........

Желание



Тя не знае колко я желая
покрай мен името и се повтаря
дори далеч сега от нея
всичко ме кара да я копнея
Дъжд вали като из ведро
а в мислите момичето едно
кал се стича мръсни вади
сърцето ми за нея жали
след всяка мисъл подредена
една за нея се подема
как е и какво ли прави
дали са нервите и здрави
все още искам да я гушна
душата и нежна да отпусна
да и сваля товара от плещите
да бъда и отдушника на дните
да е моето нежно цвете
дори бодливи да са плодовете
за мен е още сладък блян
от нея аз съм завладян...
.............

Казано


Обичам те
мога да го кажа хиляди пъти
обичам те
дори да не стига до слуха ти
обичам те
като че не съм живял преди теб
обичам те
сега има смисъл дори сух хлеб
обичам те
ти да виждам аз лика
обичам те
да ме радва всеки ден гласа
обичам те
повтарям го отново
обичам те
но ти за мен си кат олово
обичам те
и кажеш ли ще го призная
обичам те
за теб всичко ще направя
обичам те
поискаш ли веднъж
обичам те
завинаги ще съм твоя мъж
..........


Само

Идва време търсиш уют където
си живял спокойно отделно
но жената откраднала сърцето
ще го направи дом непременно
само тя е способна
само тя е отговорна
от нещо непотребно
да направи нещо вълшебно
да направи приказка живота
да премахне от теб идиота
да те прати в рая на разходка
да те закопае като разкопка
трябва да научиш
даром няма да получиш
само тя ако иска може и ще
и рая и ада в едно да ти даде
защото е тя единствена където
си и дал да си играе със сърцето
..........


Какво ми е


Любовта си тук оставям без надежда
през стиховете болка се процежда
не ще да имам нейната подкрепа
за сърцето сладка е отрова и нелепа
чувствата ми не една е наранила
не искам още болка подранила
О разум спри сърцето пак
не мога повече да съм глупак
когато няма няма и така
не искам да се случва глупостта
да гоня пак праз степи антилопа
да ме сочат с пръст дъската ми че хлопа
не искам сълзи да проливам
за туй че сам си се нервирам
незнам сърце защо си ти такова
и как пък винаги си на отрова
все още свиваш се като я чувам
понякога дума не мога да продумам
мехлем е някакъв за душата
гласеца и звънлив разбърква ми главата
за нея бих направил всичко,
но да си тръгна ще най-простичко
не знам защо нещата са така
пленен съм от аз от тази красота


.............

Гласът ти

Гласът ти нежен в телефона чух
към останалия свят останах глух
по телефон или на живо
сърцето тупка силно, диво
това е някаква магия
тайната не мога да открия
оставаш ти така желана
на света за мене друга
още няма
говори ми всеки ден
как искам да си ти до мен
как искам твоя аромат у нас
и да чувам този нежен глас
дом да си направим аз и ти
напук на хорските сплетни
говори ми, почети ми книга
на сърцето ми това му стига
отдавна от теб е то пленено
говоря тук директно откровено
говори ми слушам те в захлас
разкажи ми своите мечти
в тях дали сме аз и ти...


............

За нея

Цигарата догаря във ноща
Допивам чашата със вино
Обгърнат в стаята от самота
Бянувам същество любимо
Виното няма как да спре
Трепета на моето сърце
И в нощите безсънни в дим
Цигарата и аз ще си горим
Забрави я, казват всички
Има хиляди жени
Независимо от приказките хорски
до сърцето ми седи
Вече няма да я притеснявам
Все повече ще се отдалечавам
На нищо веч не се надявам
Любовта си на нея оставям!
не искам друго аз сега
освен да е щастлива тя!
.....................


Остава там



Любовта във мене ври
за нея са моите мечти
искам тя да го реши
дали ще ме ощастливи
там дълбоко в сърцето
кипи на любовта гърнето
затискам го с огромна мъка
ще угася най-сетна пламъка
когато тя поиска с думи две
ще отворя врящото гърне
сега го слагам в здрави скоби
затиснал съм го из основи
ако тя не иска то забравям
там някъде го оставям
не мога на друга ще го дам
нея точно искам знам
за друга ако тя ме отблъсне
гърнето пред другата ще лъсне
само ако иска моя плам така
както никоя на таз земя...
...........

Заличаване


Претръпнах човече
любовта отиде с от мен
отпих горчива глътка вече
и няма да се върна в този плен
Да я мразя аз не мога

не съм такъв човек
душата си оставям гола
крещи сърцето ми оставя ек
тя слънцето бе на небето

тя изгрева бе на луната
тя болка бе в сърцето
тя бе всичко на земята
топлината си отива

заедно с топлите лъчи
зимата сега напира
и всичко с лед да заличи
вярвам някой ден отново

ще усетя топлина
и със същата отрова
душата си ще укротя...

........

Съдбовно

Обичам я незнам защо
не мога да убия любовта
нямам в нейното сърце место
а тя за мен - перфектната жена

когато виждам я сърцето ми трепти
говори ми и чувам песни
мога с часове, не с дни
да слушам гласа и как звучи

поглъщам жадно със очи 
движението всяко нейно
отсреща празно е уви
за друг тупти сърцето дейно

да срещна любов по-голяма
не се надявам и не ща
да сме с нея само двама
несбъдната остава си мечта

умира бавно всичко в мен
защо съдбата пак се подигра
любов ми прати пак пленен
забавна за нея е игра

дали в друга утеха ще намеря
 дали ще имам някога жена
 не мога с никой да се меря
 отново съм самичък на света

Успехът

Дали в живот огрян от слава
дали до теб е ще някого остава
когато си успяла и си на върха
дали любов убила си в праха

когато се събудиш сам
когато нямаш в сърцето вече плам
не знаеш за какво се бориш
не искаш повече да спориш

сърцето празно е отдавна
и сянка ти си, но си славна
мериш си успеха матреялно
семейство нямаш ти буквално

в семейството са нужни първо двама
мъжът и неговата дама
разбиране вярност подкрепа
задача е това не лека

  но по лесно е да си работиш
зад себе си да нямаш грижи
и когато ти си на върха
всъщност ще си долу във прахта

..........

Влюбен

За мене тя е най-красива
дори косата и да стане сива
дори със бръчки на лицето
тя винаги ще е в сърцето

В очите и кафяви
преливащи в зелени
аз губя се като в мъгла
това ще да е любовта

погледа ми все е в тях
дали това е грях
в мислите копнея
да бъда вечно с нея

.............

Отнесен

Тя е сладката загадка
в която съм потънал
от мечтите е извадка
с тях умът ми ме е лъгал

в усмивката и слънце грее
в очите и се песен лее
не виждам друга като нея
забравям болка и копнея

във всички виждам само нея
но тя любовта ми не споделя
поиска ли ще правя чудеса
ще и дам дори и своята душа

..........

За теб

На теб трудно устоявам
когато си до мен направо полудявам
сърцето бие лудо
че говоря си е цяло чудо

очите ми по тебе шарят
пръстите направо парят
искам да ти дам цялата си нежност
но излиза само небрежност

забранен си плод за мен
който гледам ден след мен
усмивката ти пред мен цъфти
смехът ти главата ми кънти

не мога да забравя любовта
за нтеб ще направя хиляди неща
ще свалям от небето чак звезди
само ако пожелаеш ти....

.........

Ще дойде ден

Ще дойде ден отново ще съм влюбен
в таз която ще даде ми любовта си
и без да искам пак ще съм изгубен
но пък намерил аз дома си

отново ще съм силен зарад нея
не ще доказвам, че съм жив
и в мислите си няма да копнея
а ще бъда стегнат, страстен, див

ще дойде ден семейство аз ще имам
и тя ще основния играч
и в нашата любов и плам
ще радваме се и от детски плач

.......

Безпомощен

безпомощен в нейните очи
аз давя се като в дълбоките води
прегръдката жадувам и злощастно
с цялото си същество нещастно
желая я, както никоя преди
и никоя не бих желал така
завинаги предлагам и дори
да дам и себе си и любовта
съсипан съм от старите любови
не я преследвам, тя ме гони
но само тя е в мислите мои
дори пред смъртта да ме изправи
за мен по-важна е от всичко
сърцето ми не ще да е самичко
живота ми без нея е провал
душата си на нея само бих и дал
стъпчи сърцето ми убий ме
без теб съм никой, не човек
обърни се и забрави ме
и нека името ми бъде само ек...

.........

Пропадане

Като в една игра
на догадки странна
съм попаднал аз сега
да си тръгна или да остана
объркан и не знам къде съм
сляп, объркан, заспал вековен сън
сънят на самотата
но няма я ръката
да дръпне ме от тъмнината
пропадам бавно убивам любовта си
и сенките отново ме обгръщат
бавно нежно ме прегръщат
и пак ще съм във тяхна власт
от днес до сетния ми час

......

Последно

Убивам бавно своята душа
не исках го, но тя го пожела
единствена бе тя за мен
но беше днес последен ден

Не искам вече нейните очи
не искам и милувки нейни
сърцето бавно ще се вледени
в душата пропаст пак ще зейне

убивам любовта си, от нея няма смисъл
щом другата страна скована е във лед
 и поеми, стихове де съм писал
ще идат в кошчето за смет

ще пусна там и любовта
дано я преработят в по-добро
на някой може да послужи тя
на мен ми донесе само зло

........

Няма коментари:

Публикуване на коментар